След като в изкуството е позволено абсолютно всичко, а пост-медийната реалност ни позволява да използваме медиите (изразните средства) без никакви ограничения, (често те излизат от рамките на самото изкуство), много от творческите произведения са придобили особена форма на съществуване.

Като резултат на появяването на концептуалното изкуство през 60-те години, за художникът най-значима става самата идея на произведението. Днес обикновено няма нужда, или по различни причини, не е възможно творбата да приеме конкретна материална, устойчива във времето форма. Произведението, често се появява като краткотрайна творческа акция, зависима от прякото присъствие и участие на публиката, както и базираща се на нейното индивидуално усещане и възприемане. Поради тази причина, авторите започват да напускат стандартното галерийно пространство, търсейки места в рамките на градската среда. Те използват околната среда, за да създадат взаимовръзка с хората и ежедневието им.

Но подобен тип творчески интервенции присъстват материално във времето само за един миг, “изчезвайки” бързо заедно с автора и участниците. След това, на конкретното място остава единствено градската пустош, лишена от определен художествен/духовен смисъл. Тази пустош може да бъде разбирана като обезлюдено пространство, което благодарение на художествена акция е било посетено от хората. От друга страна, пустош може да бъде възприемана, като среда претрупана с информацията, където хаоса на произвежданите стимули не ни позволява да уловим една конкретна мисъл/идея. В такава среда, една подобна творческа интервенция, пренасочва вниманието на зрителя, фокусира мисълта му върху един определен проблем.

Този тип авторски изпълнения, често е използван от художниците, но истината е такава, че те редовно се сблъскват с липсата на участници/зрители. Хората все още не са свикнали да участват активно, а предпочитат да стоят “в безопасност” и да гледат отстрани.
В такъв случай, трябва да си зададем въпросът: как може да продължи да съществува този тип произведение, след като то не успява да стигне директно към голям брой хора, а пустошта преодолява неговото материално присъствие?
Единствената форма, под която то удължава своя живот е документирането на случилото се, на идеята, на това моментно състояние, на физическото съществуване. Но и това не ни дава гаранция, че идеята ще бъде разпространена и ще достигне до широка публика. Документация под формата на снимки, каталози, видео записи и др., често остава забравена, изчезва в пустошта. Поради това, има нужда да се популяризира и споделя. По този начин може да дадем по-голям шанс на художествената концепция да не умре, а да достига заложения резултат в продължително време.
Разсъждавайки философски подобен вид произведения приличат на пустошта, която според будизма се отнася към нещата, които се появяват, съществуват за кратко време, но винаги в зависимост от определени обстоятелства изчезват. Те не могат да бъдат конкретизирани като съществуващи или несъществуващи. Тази художествена дейност се ситуира в неясното пространство помежду, непрекъснато борейки се за още малко време.