Scroll Top
Колко капки в океана AI може да понесе | Матеуш Пецина”

Аудиовизуалната инсталация на Матеуш Пецина “Колко капки в океана изкуственият интелект може да понесе?”, може да бъде описана като интермедиен проект с взаимодействено ядро. На пръв поглед всичко изглежда така – малка масичка, а върху нея са поставени три аквариума, пълни с вода –  потопени в течността са сензори за движение, насочени към тавана. Обръщаме внимание на ръба на масата, където са поставени кратки инструкции, погледът ни след това се измества леко надясно и забелязваме проектор, излъчващ видео. Предоставените ни аудио и визуални елементи подкрепят идеята на проекта – сама по себе си водата, придружена от своите причудливи форми – цялостно тази презентация радва окото, въпреки размерите на изложбеното пространство.

През погледа на използвания метамодернистиен подход, докато дешифрираме “Колко капки в океана изкуственият интелект може да понесе?”, не можем да спрем да си задаваме въпроса какво можем да пресъздаваме и с какво можем да експериментираме, докато си “играем” с Изкуствения Интелект. С други думи – може ли да се постигне нещо повече – от една страна присъства идеята за “генериране” на изображения, а от друга – да се “контролира” вече съществуващо изображение, но през разбирането на AI. Въпросът може да бъде зададен по следния начин – кавко може да предложи AI, различно от това да изследва вече предоставените ни силно изкривени масови образи, които подхранват така наречения “генеративен софтуер”? Това, което можем да очакваме като “остатък”, неочаквано “близък отговор” на този така “критикуван“ въпрос, всъщност е – какво ако говорим за “морфинг“ и “адаптиране“ на душата на дадено изображение към поредица от движения  – именно ядрото в изкуството на Пецина?

Простички параметри, на които наблюдателят може да повлияе – и следователно – косвено да “контролира” душевността посредтсвом AI, но възможно ли е да се контролират теченията н “Колко капки в океана изкуственият интелект може да понесе?” а соления океан? Изследването на М. Пецина “Колко капки в океана изкуственият интелект може да понесе?” цялостно демонстрира положителна практика – симбиоза между  ползите от AI и “свободата” на артистичния подход. Единственият минус – методът на представяне е наклонен към визуалния “интерфейс”. Вниманието ни е превзето от презентираното видео и съпровождащото го аудио – няколко стъпки назад и за малко да пропуснем най-важния елемент – сензорите за движение проследяват и разделят умишленото взаимодействие от неволното движение. Артистът го описва по този начин: “Творбата е взаимодействена инсталация, в която зрителят в реално време може да наблюдава работата на мрежата, генерираща изображения на водни повърхности (море, океан)… Използвайки този интерфейс, зрителят участва в процеса на генериране на изображения, като приближава и отдалечава ръцете си от повърхността на водата на всеки аквариум, което директно се отразява на параметрите и скоростта на създаване на следващите изображения. Целта на тази инсталация е да накара зрителя да мисли за природата на дигиталната реалност, очаквайки развитието на системите, които все повече и повече ще наподобяват и заменят физическия свят“. И отново – основният елемент – или това, което  завършва концепцията е интригуващият подход на взаимодйствие между зрителя и творбата – серия от движения – създаващи рязка промяна в представените изображения.

Според Валтер Бенямин – “аурата” – можем да я познаем просто като “суперпозиция” между – състояние на заместване на “уникална проява” или свързващата линия, която преминава през серия от масово генерирани образи. Подходът на артиста в рамките на “Колко капки в океана изкуственият интелект може да понесе?” е в игра със сложността на изкуствените изображения. Снимките, които са използвани за визуален материал са взети от… природата, колкото е истинска и водата, и камерата, която я заснима – на Алгоритъма са предоставени около хиляда фотографии от архива на самия артист. Използваният AI тук е потиснат до инструмент, улавящ движение, вписващ приноса, но все още е способен да свързва и да умножава вече съществуващите изображения, толкова често колкото AI може. Въпреки че под “умножаване” подозираме, че “смесва” изображенията заедно, не е толкова просто. Както и да искаме да го опишем, мотивите, които се крият зад интереса ни, са неделими от завладяващата природа на показаните  генерирани изображения – споделена аура и движение… От това как използваме AI, как избираме да го приложим, можем да уловим, умножим, свържем със “синестезия” – “допълващи се” сетивни преживявания като контролирани параметри, звучащи по време на движението, през самото “тяло“.

Връщаме се отново на разумно упорития въпрос – “Какво точно е изображение?”: По думите на Хито Щайрел, “Лошият образ клони към абстракция: той е визуална идея в смамото си създаване”. Каква е разликата между “некачествен” (лош) и “качествен” образ? Единият, “обектът” на медиите, “предаден като стръв”; “индекс”; “напомняне за предишното му визуално аз”; “с тенденция към абстракция” и другото (качествено) принадлежащи на фотографията, създадено и предадено по друг начин, съществуващо в “класова група от образи” и с “възложена стойност”. Пресъздаващо, променящо, премахващо образа от дадена категория, в която се намира, благодарение на съзнателното ни осъзнаване на образа – като “какво”, последвано от “как” или приемащо го като самостоятелно събитие. И от тук, отново да си зададем въпроса и да отговорим наново с дадената формула – “какво” е образът, “как” е образ… и така нататък”. Прибавяме идеята на Матеуш Пецина за умишленото свързване на движението на тялото (зрителят и тук се равняваме на движещият се), до скоростта на генериране на изображения, или ”качеството на образа”, ние задълбочаваме дори повече  в силно неизследвания “океан” от капчици. Втората част на инсталацията – видео с дължина 10’06” произведено чрез използването на ChatGPT 4.0, StyleGAN3, Deforum Stable Diffusion, YOLOv5, synthesia.ai и аудио на Ася Шчеснович от албума и, наречен “Морски Живот” – Пецина го описва като: “Основната проекция е халюцинация на бъдещето, в което границите между естественото и изкуственото са станали неузнаваеми. Колажната природа на преплетени намерени кадри, елементи, генерирани под AI алгоритми и реални океански записи, създава нелинейна и многонишкова история за свят, в който изкуственият интелект е поел пълен контрол, заменяйки естествения хабитат на човечеството с дигитална вселена. Важна отправна точка в този проект са Сините Хуманитарни Науки, които се разделят от антропоцентричната перспектива, фокусирайки се на хората и техните дейности. Вместо, то премества вниманието към моретата и океаните, разглеждайки реалността като мрежа от взаимоотношения в една екосистема, споделена от различни субекти (социални, културни, технологични или естествени).” В допълнение към думите на Щайрел – само можем да се питаме – какво е бъдещето на подхода към “образа” – какво следва е идеята да се “загуби” контрол над нашето “възстановяване”? Въпреки че тази “заплашителна” идея не е нова, В. Бенямин успешно предвижда движението на цялостното изпреварване на техническата възпроводимост на “творбата”. Дори сегашната “ситуация” е твърде широка – докато AI е “представян” като “разширение към човечеството” – трябва да изследваме и да проследяваме следващите “ходове”.

“Колко капки в океана изкуственият интелект може да понесе?” Е интересна адаптация на движението на съгласувана и едновременна връзка между сетивното “сега-тук”, настоящето и движението на телата ни. Дори – неинстиктивно “осъзнато взаимодействие” между нас  и заобикалящата среда на изложбата – няколко минути са нужни, за да участваме в предоставената суперпозиция на аналогови и цифрови реалности, предложени ни от Пецина.

Къде да видите “Колко капки в океана изкуственият интелект може да понесе?”. Натъкнахме се на интригуващата творба на Матеуш Пецина в експозицията “Прайм Тайм” – артистична инициатива, осъществявана от Академия за Изящни Изкуства в Лудж, Полша за повече от 20 години. Изданието, което посетихме – намира се в Miejska Galeria Sztuki, Лудж, Полша. Март, 2024 година Пецина е награден от фондация Луджарте и споменат в ”главна категория” на награди за участието си с този проект.

Елементи на “Колко капки в океана изкуственият интелект може да понесе?” са презентирани в главната експозиция по време на OFF Bratislava Festival по време на изложбата, озаглавена “Интерспейс” във WY галерия в Лудж.

За автора:

Матеуш Пецина (р. 1999г.) е трандесциплинарен артист, изследващ връзката между природата и културата през нова медия. Понастоящем е магистър във Факултет по Фотография и Мултимедия във Академията по Изящни Изкуства в Лудж, Полша.

СВЪРЗАНИ ПРОЕКТИ
Clear Filters
МЕТАРЕЗЕРВИ
6 април, 2023
МЕТАРЕЗЕРВИ

Серия от пърформанси, конструиране и деконструиране на обекти и още …

МЕТАРЕЗЕРВИ
subtitle
info
СВЪРЗАНИ ЛОКАЦИИ
СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ
Clear Filters
МЕДИЯ, ИНТЕРМЕДИЯ, РИСУНКА
6 декември, 2014
МЕДИЯ, ИНТЕРМЕДИЯ, РИСУНКА

Проекта изследва, анализира и систематизира различни интердисциплинарни творчески експерименти …

МЕДИЯ, ИНТЕРМЕДИЯ, РИСУНКА
subtitle
info