езплатен билет е проект, който имаше за цел да превърне пространството на автогара Стара Загора в средище на съвременното изкуство в периода от 1 до 31 Август 2013.
Избора на мястото не беше случаен. Гостувайки на автогарата – комуникативно пространство с голям поток от пътуващи, проектът направи изкуството по-достъпно за хората и създаде добра среда за престоя на чакащите.
Освен това, идеята на проекта беше да се създаде иновативна обща инсталация в пространството на автогара Стара Загора от произведения на утвърдени и млади автори от България и Полша. Те представиха работите си, като дигитален печат, инсталации и видео произведения. Kрайният резултат от творческата работа в сградата на автогара Стара Загора допринесе за популяризиране на мястото като едно алтернативно пространство за културни практики.
- Искра Иванова
- Атанас Тотляков
- Трифон Калфов
- Красимир Карабаджаков
- Илиян Лалев
- Йоанна Тиеле (Joanna Tiele)
- Артур Хжановски (Artur Chrzanowski)
- Юстъна Якубовска (Justyna Jakobowska)
- Доминика Вайберг (Dominika Wajberg)
- Алиця Рънкиевич (Alicja Rynkiewicz)
- Мацией Зданович (Maciej Zdanowicz)
- Катажъна Майснер (Katarzyna Majsner)
- Елинор Въсер (Elinor Wyser)
“Странстващият автопортрет”
При всяко пътуване съпреживяваме два свята: физическият – на сетивно ниво и на духовно – нашите преживявания и впечатления. Нещо повече, по време на тези пътувания, сътворени от въображението, пристъпваме напред с безплатен билет в ръка…
Cвръхбагаж
С билета, ние също имаме багаж. Голям или малък, той съдържа информация за нашата дестинация. Ако пътуваш с багаж който надхвърля ограниченията – тегло, размер, брой, или твърде много емоционална тежест, той ще се счита за свръхбагаж, за който ще трябва да се плати с пари в брой или с живота.
Звуци на дома
Това е лично, звуково – визуално произведение за автономно изследване на мястото ми в света. Изпълнението се отнася до темата за изоставената къща, и копнежа по места и хора. “Звуци на дома” е визуално представяне на записи, събрани на ръчен рекордер през последните няколко години. Сред записите има повече или по-малко абстрактни звуци (като пейзажи на звука, запис на определени събития и телефонни обаждания).
Звуците, които са били използвани в тази работа са един вид връзка между две географски отдалечени места, но поради емоционални причини – са много близки на авторката.
Soundscape II. Лодз – Колушки (пътешествия: 19.09.2012/09.07.2013)
Soundscape (на английски език) е звуков пейзаж. В тази област има звукови явления, характерни за пространството и времето (звуци от природата, човека и човешката дейност). Така представена редица от акустични явления се разглежда като специфичен вид музика. Този проект е постоянна дейност, като регистрация и визуализация на звуци на заобикалящата ме среда, а всъщност и пътуването, което води към откритието, опазване на уникалните звукови пейзажи. В това отношение използвам знания за акустиката, синестезията и синергично възприятие. Настоящoто произведение е резултат от цифрови записи (аудио и видео) на пътуването със влак между Лодз (работното място) и Колушки (дом). Последователността на фотографии, направени по време на курса на влака (времето което дели всяка картина е най-много няколко секунди, необходими за натискане на спусъка), поддържа топлата атмосфера на септемврийски ден, оранжева светлина на слънцето по време на залеза, и най-сетне тяхните нарушенията предизвикват време, движение, динамика. Наслаганите върху себе си и разтегнати снимки губят детайли, изобразителността си, сливат се в едно оптично впечатление. Сложените очертаващи контури на записания звук, градация на сивото, съответстващата звукова честота, води изображението към нови измерения. Експлоатацията извън акустичният му потенциал е отражение на въпроса за човешката памет, внимание, възприятие в движение, и най-накрая, за това, което е в нас по време на пътуване.
Живеем в един виртуален свят, в който хората общуват чрез интернет, когато са отдалечени един от друг с хиляди километри. Използвайки Google Street View, създаден на образа ми аватар и анимацията искам да разведа българската публика из родният ми град – Гдиня (Полша). Искам да им предоставя безплатен билет и възможност за виртуална разходка до града, който е особено важен за мен.
Опознай
Инсталацията на Юстъна Якубовска съответства на естеството на пространството, което е автогарата. Обикновено в този вид пространство се намира знак с името на града, както и други надписи, които би трябвало да привлекат вниманието ни, да ни накарат да купим нещо, например едно питие или храна. Знак с надписа ” explore ” също насърчава. За разлика от текстовите реклами, безкористно ни кани да променим отношението си, да станем отворени за това, което е около нас. Explore (Опознай, Discover), което означава: бъди любознателен, проницателен, чувствителен и смел, не само в пътуване разбирано буквално, но и в начина на гледане на света. Такова отношение не струва нищо, стига само да решиш. Това е нещо като безплатен билет.
Надписът е на три езика: английски, полски и български. Използваните цветове се отнасят до това, което често виждаме пътувайки с влак или автобус: небе, облаци, черни стълбове, дървета, очертанията на града. Инсталацията може да се тълкува независимо от този текст, всички асоциации са еднакво валидни.
Карта на спомените
Пътуването е неизбежно и изпълва голяма част от ежедневието на всеки човек. Премествайки се от място на място, непрекъснато сме стимулирани от визуални и емоционални изживявания. Те, натрупани в паметта ни, започват да се преобразяват – едни се размиват, други частично изчезват, а трети обратно – изострят се. По този начин в нашето съзнание се формира карта/схема на спомените, която определя значимоста на запаметените фрагменти.
Всеки е намирал забравен билет в джоба си. Той е от “онова” пътуванe, от срещата с „X”, от „онзи” прекрасен ден. Не, не! Този билет е от „друго” пътуване, „друг” ангажимент, или …
Моето произведение не е за билетите, които пазим като спомен, а за тези, които намираме случайно в някоя преграда на портфейла. Това не са целенасочено събирани факти, като преднамерено направените снимки от ваканцията. Любимите ни фотоси винаги са старателно подредени в албум, предназначен за разглеждане с приятели. Това не са и билети прикрепени към командировъчното, удостоверяващи нашето професионално пътуване. Това е билета съхранен с подсъзнателен жест, без предварително обмисляне. За него трябва да напрегнем паметта си, да си спомним. Това може да се окаже трудно. Изминалото време, механичните повреди, мастиленото петно отдавна са заличили наименованието на спирката. Можем само да гадаем до къде сме пътували.
Проверете джобовете си! Ако имате стари билети и не трябва да ги пазите като спомен или отчет … върнете ги обратно там, където сте ги открили. Някой ден ще си спомните!
1.”Канализиране на енергията”
Работата ми представлява ”принтирана” върху винил фотография на воден праг с размери 80/500см , който се ” излива” в реален улук на терасата при сектор 4 на автогара Стара Загора, свързан с водосточна тръба, която извежда водата надолу към земната повърхност. Използвам водата като символ на енергия, сила, мощ, живот, а отвеждането и по ”каналния ред” е метафора на случващото се или по-скоро на не случилото се – на излъганите надежди и несбъднатите мечти, на овладяната и пропиляна енергия по време на ”нашия” Преход.
2.”Обратно в контекста”
Инсталирам фотография на реплика от 1967г., на легендарния ”Фонтан” на Марсел Дюшан с размери 60/53см, над писоарите в тоалетната на автогарата в Стара Загора, придружена с текст, който запознава ползвателите на съораженията с факта, че това е най-влиятелното произведение на изкуството на XX век.
Създателят на ”ready mades” изважда готовия обект от контекста като го натоварва с други свои смисли, ние го връщаме концептуално ”обратно в контекста” с образователна цел , разчитайки на големия човекопоток, при това- безплатно!
За съжаление работата е достъпна ”само за мъже” поради спецификата на обекта.
3.”Аrtgara-Stara Zagora”
В случая Автогара-Стара Загора е домакин на арт събитие каквото е изложбата ”Безплатен билет”,което променя спецификата на локацията. Работата представлява винилен трансперант с размери 80/155см., трансформация на фонетично написаното Аvtogara, като вместо” v ”пиша ”r” и за благозвучие премахвам ”о”-получавам Artgara.Лекия наклон на буквите създава усещането за движение. Така създадената фюжън- дума придобива нов понятиен смисъл ,чиято конотация свързваме с идеите на изложбата- съвместими с тези на Съвременното изкуство.
В този случай и за това място използвам лозунга, като средство за послание. Самозатварям се в цвят и дума с лично значение. Работя с четка и боя потопен в нереалност и повторение, движейки се отляво надясно и червено в червено.
On this occasion and for that place I use the slogan as a means of passing the message. I self-close in color and word of personal value. I work with a brush and paint, submerged in unreality and repeat, moving from left to right and red in red.
Една промяна в културните очаквания може да постигне много.
Едно от нещата, които биха променили културния климат, е комуникацията и внимателно изготвеното описание на нивата, които е възможно да бъдат постигнати и които са над това, което сега подкрепяме.
В известен смисъл, повечето от нас остават пасивни до края на живота си, без изобщо да осъзнаем, че можем да избираме, без да съзнаваме, че е започнал процес на трансформиране.
Ако това наше описание и послание се приеме като лигитимно в културата ни, значи вече сме поели пътя – БЕЗПЛАТНИЯТ БИЛЕТ ВЕЧЕ Е ИЗДАДЕН!
„Сheck-in„
Процеса „check-in“ на летищата дава възможност на пътниците да получат бордната си карта. В случаят приемам обекта “яйце” за пътник. То също получава своята “бордна карта“ за пътуване след като е „check-in“ с код. Кода дава възможност да пътува и да бъде продавано на пазара. Кодовете означават:
0 – биологично, 1 – свободно, 2 – подово, 3 – клетъчно, BG – страна на произход, 00 – област,
000 – регистрационен номер на производителя
А какъв е нашият код и дали е безплатен ?
Every day we have to cover our true feelings under a thousand different masks. Most of them are ugly, because they are pretentious. Apparently, strong emotions have to be kept away from public everyday life. Finally, when we’re alone, the process of discarding the masks is difficult and takes time. Sometimes, we are successful at bringing out our true shape, but sometimes the only thing left at the end is resignation.
Границите на нашите тела определят и възможността да почувстваме …
Това иновативно изложбено пространство успява да доведе изкуството до зрителя …
Прекосяване не само на публичните, но и собствените граници …
Bещите и процесите, в които те участват като “съвкупност от взаимосвързани преживявания и съзнания” …
43°05’03.1″N 25°37’16.7″E
Стара Загора, бул. Славянски № 18
Автор: Мария Андиркова
Автор: Йоанна Тиеле