Проектът цели да изследва вещите и процесите, в които те участват като “съвкупност от взаимосвързани преживявания и съзнания”1. Позовавайки се на “сетивните явления“, обектите се разглеждат като съпреживявания отвъд привидната им функционалност.
- Антоанета Тонева
- Богомил Иванов
- Габриела Николова
- Галатея Захариева
- Даниела Николова
- Зорница Василева
- Иванина Димитрова
- Илина Пенева
- Мариана Димитрова
- Момчил Енчев
- Надежда Денева
- Радостин Радоев
- Рилка Пенчева
- Селенай Мехмедова
- Свилена Донева
- Симона Апостолова
- Стефан Василев
- Стоян Георгиев
„Интенция за антивещ“ използва подход извлечен от идеите на метамодернизма. Според базисните му постулати той описва „това, което идва след постмодернизма‘‘ 2 .
Метамодернизмът повдига съмнения върху двете присъщи му мисловни полета – модернизъм и постмодернизъм, като осцилира и произвежда колебания измежду тях. „…някои го наричат доминиращата парадигма на Интернет епохата“ 3 .
Приложеният подход „наслагва реалности една върху друга “към индивидуално избрани вещи и ги трансформира в антивещи. Това са обекти с нови културни стойности, които се инфилтрират във вече съществуващи социални реалности. В конкретния случай префиксът “анти” напълно отрича всичко, което знаем за вещта и начина, по който я употребяваме. Можем да направим препратка, както към понятието “не-пособие”4 , така и към “антиизкуство”5. В хода на изпълнение „Интенция за антивещ“ преминава през различни социални реалности: институционалната микросреда, градското пространство, последвано от експозиция, която обединява всички елементи на дейността.
Процесът предизвиква непосредствена комуникация с различни социални групи, поставяйки ги едновременно в положение на реципиенти и съучастници. Сред основните цели е създаването на ново креативно поле със свободен достъп.
Подходът на проекта, провокиран от идеите на метамодернизма, е практическа работа в полето на визуалните изследвания. Целта е осмисляне на глобалната трансформация започнала в началото на ХХ век., като трансмедиен преход от модернизъм, постмодернизъм към метамодернизъм, изследващ масовото възприемане на образите като основна логическа същност на явленията-форми. Проектът провокира и проследява груповите взаимодействия в различни социални среди.
„Интенция за антивещ“ се отнася критически към баналното ежедневие, съставено от всеобщи всекидневни стереотипи.
Антивещите се създават чрез съзнателно прекратяване на техните функции. Трансформираните вещи не функционират като утилитарни предмети, а чрез средата и действията на творците придобиват статут на произведение. Тези обекти са припознати като антиконформизъм на съвременните форми и съществуват в разширено поле на взаимодействия.
Разглежда се прехода от постмодернизъм към метамодернизъм като търсене на нови форми на съществуване и творене заедно, след предполагаемият край на изкуството предложен от постмодернизма. Сет Амбрамсън ( https://www.huffpost.com/entry/metamodernism-the-basics_b_5973184 ) смята че метамодернизма ни предоставя възможности за реконструкция на себе си и нашата култура, колкото и проблематична да се окаже тя, като възможни начини на създаване на нови форми на креативност и социално действие.
Обект на изследване са целенасочено генерирани ситуации, в които реципиентите са случайно присъстващи минувачи или пътници, съучастници в средата на изследване.
Проектът е изграден от многобройни флуидни ситуации, които са разгърнати във времето и пространството под формата на съ-преживявания на креативността и перформативни елементи в социална среда.
ПОДХОД: Метамодернизмът като съвременна парадигма в културата и изкуството е сравнително непознат за българската художествена сцена. Настоящият проект търси непосредствено сливане и хармонизиране на творческата си стратегия с метамодернистичния подход. Новостта е в интегралното свързване на художествени практики, породени в локалната креативна среда с глобалният свят на конкуриращи се идеи. Интенцията за тези действия е провокирана от вакуума, настъпил след края на постмодернизма.
Интердисциплинарен подход чрез използването на различни медиуми:
Технологични: популярни приложения за картографиране на движението, цифрова фото и видео документации, векторна графика, дигитален печат, интернет базирани ресурси, кратки филми.
Аналогови: трансформация на съществуващи утилитарни предмети с прекратяване на тяхната функция, обекти, асамблажи, конструиране и де-конструиране на обекти.
Биологични: тялото на художника и прилежащата му сензорика.
Видове среди: институционална (образователна, научна, галерийна), публична (градско пространство, обществен транспорт), медийна (интернет базирана платформа)
Креативни форми за генериране на идеи: индивидуални и групови (създаване на система от образи, предмети и ситуации, чрез метода на морфологичния анализ).
В хода на изпълнение, процесът преминава през различни социални реалности, от институционалната микросреда, към градското пространство, последвано от експозиция в галерийна среда, която обединява всички елементи на дейността. Непосредствено осъществената комуникация с различни социални групи, задейства верижна реакция, която поставя всички присъстващи в средата на изследване, едновременно в положение на реципиент и съучастник.
“Интенция за антивещ” е трансмедиен вектор, пресичащ различни информационни полета. Целевите групи, които проектът разпознава като публика са локалното и националното културно пространство, научната общност, градско пространство и различните микросреди, през които процесът преминава.
Настоящия проект е част от серия практически опити в сферата на Визуалните изследвания, те включват:
“Интерсубект” – 2020 г. – Тотляков, А. Интерсубективност и интерсубект, Визуални изследвания, брой 1, 2021 DOI: 10.54664/TWOJ2128
“Метаморф. Верига на промените” – 2021 г. – Енчев, М. Димитрова, М. Креативност на социалните групи. Методът на морфологичния анализ и приложението му в експеримента „Метаморф. Верига на промените“, Визуални изследвания, брой 3, 2022 DOI:10.54664/UQAP3364
“Интенция за антивещ” бе представен пред научната общност, по време на Международна научна конференция “Визуални изследвания” 22.10.2022 г. На по-късен етап процесът ще бъде формулиран под формата на научен доклад, извеждащ заключенията от експерименталната дейност и новите генерирани креативни форми
1 Моризо, Ж. Повие, Р. Речник по Естетика и Философия на Изкуството, РИВА 2012 с.235 – „Интерсубективност“
2 Abramson, S. Metamodernism: The Basics ( https://www.huffpost.com/entry/metamodernism-the-basics_b_5973184 )
3 Пак там
4 Тотляков, A. Феноменологична рисунка – Концепция, Визуални изследвания брой 1, 2017. с. 60 ()
5 Ангелов, В. Естетика: Речник на Актуални, Редки, Дискутирани и Наложени от Авангарда Термини, Изток – Запад 2014 с.12
Второ издание / Фундаменти на настоящата изложба са активите на празнините, дистанциите и паузите в паралелността на същите тези колебания.
Серия от пърформанси, конструиране и деконструиране на обекти и още …
Прекосяване не само на публичните, но и собствените граници …
ВТУ, Факултета по изобразително изкуство
България
Стара Загора, бул. Славянски № 18
Автор: Йоанна Тиеле
Автор: Мария Андиркова