РАДИКАЛНА ТАКТИЛНА ПОЕТИКА. СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИЯ ОПИТ В ПЕРИОДА 2011-2024 ГОДИНА
22 Юни 2026
Автор:
проф. дн Атанас Тотляков
Рецензия от проф. дн Атанас Тотляков
Рецензията разглежда дипломни работи на студентите от специалност „Рисуване и интермедия“, Факултет по изобразително изкуство, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, 2026 г.
Рецензията разглежда дипломни работи на студентите от специалност „Рисуване и интермедия“, Факултет по изобразително изкуство, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, 2026 г.
Дипломанти:
Анна-Мария Тонкова, Валентин Сабинов, Вероника Христова, Рада Дончева-Къркуъд, Ради Горанов, Стела КараилиеваНаучни ръководители: проф. дн Атанас Тотляков и гл. ас. д-р Екатерина Иванова
Изложбата с представените за разглеждане дипломни проекти е открита на 22.06.2026 г. в зала 115 и зала „Янаки Манасиев” на Факултета по изобразително изкуство, Велико Търново..
1. Интермедия и суперхибридност – теоретична постановка.
Интермедията в изкуството възниква в резултат от експериментите на авангардните творци и стремежа към преодоляване на традиционните академични разделения между отделните художествени дисциплини. На тази основа през 1965 г. артистът от движението Fluxus Дик Хигинс (Dick Higgins) формулира концепцията за интермедията като пространство на взаимодействие между различни художествени средства, жанрове и творчески подходи, които пораждат нови хибридни форми на художествено изразяване.
Още през втората половина на ХХ век границите между живопис, музика, поезия, театър и пърформанс започват да се размиват. Паралелно с това художествените практики все по-интензивно навлизат в полета, свързани с науката, социалните процеси и културната теория. Макар чистите мономедийни форми да продължават да съществуват, те неизбежно носят белезите на постконцептуалната ситуация, в която всяко художествено действие вече предполага осъзнаване на собствените си медийни граници и възможности за тяхното преодоляване.
Повече от половин век след формулирането на понятието „интермедия“ германският куратор и теоретик Йорг Хейзер (Jörg Heiser) предлага концепцията за суперхибридност (super-hybridity), за да опише културното състояние на съвременността в условията на дигитализация, глобализация и почти неограничен достъп до културни архиви. За първи път терминът се появява през 2010 г. в статията „Pick & Mix“, а през 2012 г. получава своето систематично теоретично развитие в есето „Super-Hybridity: A Brief Genealogy of a Method and a State of Being“.
Според Хейзер съвременното изкуство вече не просто комбинира различни медии. То функционира в среда, характеризираща се с ускорено преплитане на културни кодове, исторически пластове, идентичности и информационни потоци до степен, при която произходът на отделните елементи често става трудно различим. В този смисъл суперхибридността не представлява художествен метод в тесния смисъл на думата, а описание на ново културно състояние.
Хейзер свързва възникването на това състояние с развитието на интернет, мобилните комуникации, високоскоростния транспорт, глобалните финансови потоци и безпрецедентната мобилност на хора, стоки и информация. Тези процеси водят до „умножаване на възможностите и надеждите, но и на свързаните с тях тревоги и страхове“, както и до драматично увеличаване на броя на културните форми и информационните ресурси, с които съвременният човек влиза в контакт. Именно като качествен резултат от тази ускорена и глобализирана среда Хейзер определя появата на „нов режим на културно производство, циркулация и рецепция“, който нарича суперхибридност.
Особено важен е анализът му на дигиталната култура като парадоксално пространство. От една страна, тя осигурява безпрецедентен достъп до културни ресурси, изображения, архиви и художествени събития в световен мащаб. От друга страна, този достъп често е лишен от материалната, пространствената и сетивната плътност на непосредственото преживяване. Според Хейзер дигиталното посредничество води до загуба на определени „хаптични качества“ и до по-фрагментарни форми на възприятие и запаметяване. Въпреки това именно в подобна среда възникват нови форми на културно комбиниране, при които образи, стилове, знания и идентичности могат да бъдат събирани, пренареждани и препращани едновременно.
От тази перспектива суперхибридността не отменя интермедията, а я историзира и разширява. Докато интермедията описва прехода между художествените медии в контекста на авангардните практики на ХХ век, суперхибридността характеризира културното състояние на XXI век, при което вече не се смесват само медии, а цели системи от знания, технологии, идентичности и глобални културни практики. Ако при Хигинс взаимодействат отделни художествени медии, то при Хейзер се преплитат цели културни екосистеми, формирани от дигитални технологии, глобални мрежи и ускорена циркулация на информация. В този смисъл интермедията може да бъде разглеждана като историческа предпоставка и предистория на суперхибридността.
Тази линия на развитие може да бъде проследена и в дипломните проекти на студентите от специалност „Рисуване и интермедия“, представени през 2026 година. Техните произведения свидетелстват за естественото преминаване от интермедийни художествени практики към по-широки форми на културна и концептуална хибридизация, характерни за съвременната дигитална среда.
Дипломните работи на Анна-Мария Тонкова, Валентин Сабинов, Вероника Христова, Рада Дончева-Къркуъд, Ради Горанов и Стела Караилиева позволяват да бъде проследена една последователна линия на развитие – от наследството на Fluxus и интермедийните експерименти на втората половина на ХХ век, през постмодерните стратегии на цитиране и апроприация, до съвременните дебати за мрежова култура, хибридност и метамодерност.
Обединяващата перспектива на тези художествени търсения може да бъде формулирана по следния начин: интермедията концептуализира отношенията между художествените медии, докато суперхибридността описва състояние на културата, в което самите граници между медии, жанрове, култури, исторически периоди и социални идентичности стават все по-трудно различими.
Още през втората половина на ХХ век границите между живопис, музика, поезия, театър и пърформанс започват да се размиват. Паралелно с това художествените практики все по-интензивно навлизат в полета, свързани с науката, социалните процеси и културната теория. Макар чистите мономедийни форми да продължават да съществуват, те неизбежно носят белезите на постконцептуалната ситуация, в която всяко художествено действие вече предполага осъзнаване на собствените си медийни граници и възможности за тяхното преодоляване.
Повече от половин век след формулирането на понятието „интермедия“ германският куратор и теоретик Йорг Хейзер (Jörg Heiser) предлага концепцията за суперхибридност (super-hybridity), за да опише културното състояние на съвременността в условията на дигитализация, глобализация и почти неограничен достъп до културни архиви. За първи път терминът се появява през 2010 г. в статията „Pick & Mix“, а през 2012 г. получава своето систематично теоретично развитие в есето „Super-Hybridity: A Brief Genealogy of a Method and a State of Being“.
Според Хейзер съвременното изкуство вече не просто комбинира различни медии. То функционира в среда, характеризираща се с ускорено преплитане на културни кодове, исторически пластове, идентичности и информационни потоци до степен, при която произходът на отделните елементи често става трудно различим. В този смисъл суперхибридността не представлява художествен метод в тесния смисъл на думата, а описание на ново културно състояние.
Хейзер свързва възникването на това състояние с развитието на интернет, мобилните комуникации, високоскоростния транспорт, глобалните финансови потоци и безпрецедентната мобилност на хора, стоки и информация. Тези процеси водят до „умножаване на възможностите и надеждите, но и на свързаните с тях тревоги и страхове“, както и до драматично увеличаване на броя на културните форми и информационните ресурси, с които съвременният човек влиза в контакт. Именно като качествен резултат от тази ускорена и глобализирана среда Хейзер определя появата на „нов режим на културно производство, циркулация и рецепция“, който нарича суперхибридност.
Особено важен е анализът му на дигиталната култура като парадоксално пространство. От една страна, тя осигурява безпрецедентен достъп до културни ресурси, изображения, архиви и художествени събития в световен мащаб. От друга страна, този достъп често е лишен от материалната, пространствената и сетивната плътност на непосредственото преживяване. Според Хейзер дигиталното посредничество води до загуба на определени „хаптични качества“ и до по-фрагментарни форми на възприятие и запаметяване. Въпреки това именно в подобна среда възникват нови форми на културно комбиниране, при които образи, стилове, знания и идентичности могат да бъдат събирани, пренареждани и препращани едновременно.
От тази перспектива суперхибридността не отменя интермедията, а я историзира и разширява. Докато интермедията описва прехода между художествените медии в контекста на авангардните практики на ХХ век, суперхибридността характеризира културното състояние на XXI век, при което вече не се смесват само медии, а цели системи от знания, технологии, идентичности и глобални културни практики. Ако при Хигинс взаимодействат отделни художествени медии, то при Хейзер се преплитат цели културни екосистеми, формирани от дигитални технологии, глобални мрежи и ускорена циркулация на информация. В този смисъл интермедията може да бъде разглеждана като историческа предпоставка и предистория на суперхибридността.
Тази линия на развитие може да бъде проследена и в дипломните проекти на студентите от специалност „Рисуване и интермедия“, представени през 2026 година. Техните произведения свидетелстват за естественото преминаване от интермедийни художествени практики към по-широки форми на културна и концептуална хибридизация, характерни за съвременната дигитална среда.
Дипломните работи на Анна-Мария Тонкова, Валентин Сабинов, Вероника Христова, Рада Дончева-Къркуъд, Ради Горанов и Стела Караилиева позволяват да бъде проследена една последователна линия на развитие – от наследството на Fluxus и интермедийните експерименти на втората половина на ХХ век, през постмодерните стратегии на цитиране и апроприация, до съвременните дебати за мрежова култура, хибридност и метамодерност.
Обединяващата перспектива на тези художествени търсения може да бъде формулирана по следния начин: интермедията концептуализира отношенията между художествените медии, докато суперхибридността описва състояние на културата, в което самите граници между медии, жанрове, култури, исторически периоди и социални идентичности стават все по-трудно различими.
2. Анализ на дипломните работи от гледна точка на суперхибридността.
Теоретичната линия от интермедия към суперхибридност намира своето конкретно проявление в дипломните проекти на студентите от специалност „Рисуване и интермедия“. Всяка от представените работи развива различен аспект на тази трансформация, като едновременно запазва интермедийния принцип на взаимодействие между различни художествени средства и разширява неговия обхват към характерните за съвременната култура мрежови, технологични и социални взаимовръзки.
В проекта „Музикален автопортрет“ Анна-Мария Тонкова изследва възможността една и съща информация да преминава през различни медийни състояния, без да губи своята идентичност. Портретът се трансформира последователно във фотографско изображение, математическа система и музикална композиция. Творбата демонстрира класически интермедиен подход чрез свързването на визуално изкуство, математика и музика. В същото време проектът надхвърля традиционната интермедия, като поставя въпроса за трансфера на информация между различни кодови системи – тема, която е особено характерна за дигиталната култура и суперхибридните модели на комуникация.
Серията „Отвъд Хадал“ на Валентин Сабинов развива хибридна художествена вселена, в която биологични структури, механични конструкции, научна фантастика и графични технологии се преплитат в единна визуална система. Произведението комбинира дигитален колаж, фотография, триизмерно моделиране и традиционна литография. Освен междумедийния характер на използваните техники, проектът въвежда и суперхибридна логика, характерна за съвременната култура, в която научни знания, природни модели, технологични образи и спекулативни сценарии съществуват едновременно в една обща мрежа от значения.
В произведението „Емпатия“ Вероника Христова пренася акцента от взаимодействието между медиите към взаимодействието между съзнанията. Работата изследва емпатията като процес на натрупване, трансформация и свързване на индивидуалния опит с преживяванията на другите. Позоваването на релационната естетика на Никола Бурийо и рецептивната теория на Ханс Роберт Яус поставя творбата в контекста на култура, изградена върху обмен и взаимосвързаност. В този смисъл проектът може да бъде разглеждан като пример за суперхибридно мислене, при което идентичността не е фиксирана структура, а динамична система от отношения, постоянно променяна от срещата с другите.
Най-пряко свързана с концепцията за суперхибридност е видеоинсталацията „Vanamour“ на Рада Дончева-Къркуъд. Проектът съчетава видео, дигитална фотография, интернет изображения и изкуствен интелект в критически анализ на човешките взаимоотношения в епохата на алгоритмичната комуникация. Тук интермедията функционира не просто като взаимодействие между различни художествени средства, а като пространство, в което се срещат технология, психология, социална критика, дигитална култура и философия. Именно тази невъзможност отделните елементи да бъдат разграничени ясно един от друг превръща произведението в ярък пример за суперхибридна художествена практика. Ако при Хигинс медиите се намират „между“ себе си, то при Дончева-Къркуъд вече се преплитат цели културни системи, включително човешката и алгоритмичната субектност.
В серията „Част от мен“ Ради Горанов изследва идентичността като отворен и непрекъснато променящ се процес. Чрез последователната трансформация на автопортретния образ произведението проблематизира представата за стабилно и завършено „аз“. Подобно на много съвременни теории за идентичността, работата представя личността като динамична конструкция, изградена от множество възприятия, интерпретации и контексти. Този подход се вписва в суперхибридната представа за субекта като мрежа от постоянно променящи се отношения, а не като автономна и фиксирана единица.
В проекта „Анархитектоника“ Стела Караилиева обединява фотография, монохромна живопис, триизмерна графика, социален анализ и политическа теория в мащабна визуална структура. Творбата функционира едновременно като интермедия между различни художествени медии и като модел на обществените процеси в условията на глобална свързаност. Особено показателно е позоваването на метамодернизма и концепцията за осцилация между деконструкция и реконструкция. По този начин проектът надгражда постмодерната критика на социалните структури с характерното за метамодерността търсене на нови форми на смисъл, общност и ангажираност. „Анархитектоника“ демонстрира как суперхибридността може да функционира не само като художествена стратегия, но и като модел за разбиране на сложните социални процеси на съвременността.
Разгледани заедно, дипломните проекти очертават обща тенденция към разширяване на интермедийното поле отвъд традиционното взаимодействие между художествените медии. При всички автори художественото произведение се превръща в място на среща между образи, технологии, социални отношения, научни знания, политически идеи и различни форми на идентичност. Именно тук може да бъде открита обединяващата перспектива на изложбата: преход от интермедийното произведение към суперхибридната културна ситуация, в която границите между медии, дисциплини, технологии и социални реалности стават все по-пропускливи. По този начин дипломните работи не само продължават наследството на интермедията, формулирано от Дик Хигинс, но и свидетелстват за новото културно състояние, описано от Йорг Хейзер като суперхибридност.
В проекта „Музикален автопортрет“ Анна-Мария Тонкова изследва възможността една и съща информация да преминава през различни медийни състояния, без да губи своята идентичност. Портретът се трансформира последователно във фотографско изображение, математическа система и музикална композиция. Творбата демонстрира класически интермедиен подход чрез свързването на визуално изкуство, математика и музика. В същото време проектът надхвърля традиционната интермедия, като поставя въпроса за трансфера на информация между различни кодови системи – тема, която е особено характерна за дигиталната култура и суперхибридните модели на комуникация.
Серията „Отвъд Хадал“ на Валентин Сабинов развива хибридна художествена вселена, в която биологични структури, механични конструкции, научна фантастика и графични технологии се преплитат в единна визуална система. Произведението комбинира дигитален колаж, фотография, триизмерно моделиране и традиционна литография. Освен междумедийния характер на използваните техники, проектът въвежда и суперхибридна логика, характерна за съвременната култура, в която научни знания, природни модели, технологични образи и спекулативни сценарии съществуват едновременно в една обща мрежа от значения.
В произведението „Емпатия“ Вероника Христова пренася акцента от взаимодействието между медиите към взаимодействието между съзнанията. Работата изследва емпатията като процес на натрупване, трансформация и свързване на индивидуалния опит с преживяванията на другите. Позоваването на релационната естетика на Никола Бурийо и рецептивната теория на Ханс Роберт Яус поставя творбата в контекста на култура, изградена върху обмен и взаимосвързаност. В този смисъл проектът може да бъде разглеждан като пример за суперхибридно мислене, при което идентичността не е фиксирана структура, а динамична система от отношения, постоянно променяна от срещата с другите.
Най-пряко свързана с концепцията за суперхибридност е видеоинсталацията „Vanamour“ на Рада Дончева-Къркуъд. Проектът съчетава видео, дигитална фотография, интернет изображения и изкуствен интелект в критически анализ на човешките взаимоотношения в епохата на алгоритмичната комуникация. Тук интермедията функционира не просто като взаимодействие между различни художествени средства, а като пространство, в което се срещат технология, психология, социална критика, дигитална култура и философия. Именно тази невъзможност отделните елементи да бъдат разграничени ясно един от друг превръща произведението в ярък пример за суперхибридна художествена практика. Ако при Хигинс медиите се намират „между“ себе си, то при Дончева-Къркуъд вече се преплитат цели културни системи, включително човешката и алгоритмичната субектност.
В серията „Част от мен“ Ради Горанов изследва идентичността като отворен и непрекъснато променящ се процес. Чрез последователната трансформация на автопортретния образ произведението проблематизира представата за стабилно и завършено „аз“. Подобно на много съвременни теории за идентичността, работата представя личността като динамична конструкция, изградена от множество възприятия, интерпретации и контексти. Този подход се вписва в суперхибридната представа за субекта като мрежа от постоянно променящи се отношения, а не като автономна и фиксирана единица.
В проекта „Анархитектоника“ Стела Караилиева обединява фотография, монохромна живопис, триизмерна графика, социален анализ и политическа теория в мащабна визуална структура. Творбата функционира едновременно като интермедия между различни художествени медии и като модел на обществените процеси в условията на глобална свързаност. Особено показателно е позоваването на метамодернизма и концепцията за осцилация между деконструкция и реконструкция. По този начин проектът надгражда постмодерната критика на социалните структури с характерното за метамодерността търсене на нови форми на смисъл, общност и ангажираност. „Анархитектоника“ демонстрира как суперхибридността може да функционира не само като художествена стратегия, но и като модел за разбиране на сложните социални процеси на съвременността.
Разгледани заедно, дипломните проекти очертават обща тенденция към разширяване на интермедийното поле отвъд традиционното взаимодействие между художествените медии. При всички автори художественото произведение се превръща в място на среща между образи, технологии, социални отношения, научни знания, политически идеи и различни форми на идентичност. Именно тук може да бъде открита обединяващата перспектива на изложбата: преход от интермедийното произведение към суперхибридната културна ситуация, в която границите между медии, дисциплини, технологии и социални реалности стават все по-пропускливи. По този начин дипломните работи не само продължават наследството на интермедията, формулирано от Дик Хигинс, но и свидетелстват за новото културно състояние, описано от Йорг Хейзер като суперхибридност.
3. Преход към метамодерни художествени стратегии.
Макар изложбата да е концептуално изградена върху прехода от интермедия към суперхибридност, в редица от представените дипломни проекти могат да бъдат разпознати и характеристики на метамодерната чувствителност. Ако постмодернизмът се стреми към деконструкция, ирония и проблематизиране на стабилните значения, то метамодернизмът се характеризира с движение между критическа дистанция и стремеж към нова искреност, между съмнение и надежда, между анализ и реконструкция.
При Анна-Мария Тонкова това се проявява в опита да бъде открит общ структурен принцип между образ, число и звук. Вместо постмодерно разпадане на смисъла, проектът търси възможност за ново единство между различни системи на познание и възприятие.
Валентин Сабинов използва постмодерната стратегия на хибридизацията, но я насочва към изграждане на цялостни спекулативни светове. Неговите антиутопични визии не функционират единствено като критика, а и като въображаеми модели за адаптация, оцеляване и бъдещо съществуване.
Вероника Христова поставя в центъра на своето произведение емпатията като форма на свързаност между хората. Именно стремежът към междуличностно разбиране и към изграждане на общо пространство на преживяване доближава творбата до метамодерното търсене на нова етична чувствителност.
При Рада Дончева-Къркуъд постмодерната критика на симулацията и дигиталните клишета е съчетана с реална тревога за състоянието на човешките взаимоотношения. Проектът не се ограничава до деконструкция на виртуалната реалност, а поставя въпроса за възможността за автентична близост в условията на технологично посредничество.
Серията „Част от мен“ на Ради Горанов разглежда идентичността като отворен и променлив процес. Вместо да утвърждава окончателната фрагментация на субекта, произведението оставя пространство за непрекъснато формиране и преосмисляне на личността, което е характерно за метамодерното разбиране за човешкия опит.
Най-ясно метамодерната перспектива се проявява в „Анархитектоника“ на Стела Караилиева. Творбата съчетава постмодерна критика на социалните структури с търсене на възможности за тяхното преосмисляне и трансформация. Осцилацията между разпад и изграждане, между критика и надежда, между хаос и нов ред пряко кореспондира с метамодерната концепция за движение между противоположности.
В този смисъл произведенията свидетелстват не само за развитието на интермедийните практики и за настъпването на суперхибридното културно състояние, но и за появата на нова художествена чувствителност. Тя се характеризира с желание за възстановяване на смисъл, емпатия и ангажираност в един свят, чиито граници между технологии, култури и идентичности стават все по-размити. Именно в това движение между критическо осъзнаване и конструктивно въображение може да бъде разпознат метамодерният хоризонт на представените дипломни работи.
При Анна-Мария Тонкова това се проявява в опита да бъде открит общ структурен принцип между образ, число и звук. Вместо постмодерно разпадане на смисъла, проектът търси възможност за ново единство между различни системи на познание и възприятие.
Валентин Сабинов използва постмодерната стратегия на хибридизацията, но я насочва към изграждане на цялостни спекулативни светове. Неговите антиутопични визии не функционират единствено като критика, а и като въображаеми модели за адаптация, оцеляване и бъдещо съществуване.
Вероника Христова поставя в центъра на своето произведение емпатията като форма на свързаност между хората. Именно стремежът към междуличностно разбиране и към изграждане на общо пространство на преживяване доближава творбата до метамодерното търсене на нова етична чувствителност.
При Рада Дончева-Къркуъд постмодерната критика на симулацията и дигиталните клишета е съчетана с реална тревога за състоянието на човешките взаимоотношения. Проектът не се ограничава до деконструкция на виртуалната реалност, а поставя въпроса за възможността за автентична близост в условията на технологично посредничество.
Серията „Част от мен“ на Ради Горанов разглежда идентичността като отворен и променлив процес. Вместо да утвърждава окончателната фрагментация на субекта, произведението оставя пространство за непрекъснато формиране и преосмисляне на личността, което е характерно за метамодерното разбиране за човешкия опит.
Най-ясно метамодерната перспектива се проявява в „Анархитектоника“ на Стела Караилиева. Творбата съчетава постмодерна критика на социалните структури с търсене на възможности за тяхното преосмисляне и трансформация. Осцилацията между разпад и изграждане, между критика и надежда, между хаос и нов ред пряко кореспондира с метамодерната концепция за движение между противоположности.
В този смисъл произведенията свидетелстват не само за развитието на интермедийните практики и за настъпването на суперхибридното културно състояние, но и за появата на нова художествена чувствителност. Тя се характеризира с желание за възстановяване на смисъл, емпатия и ангажираност в един свят, чиито граници между технологии, култури и идентичности стават все по-размити. Именно в това движение между критическо осъзнаване и конструктивно въображение може да бъде разпознат метамодерният хоризонт на представените дипломни работи.
4. Разширяване на контекста.
Разглеждани в по-широк контекст, дипломните проекти не възникват изолирано, а се развиват в среда, която през последните години последователно изследва въпросите за интермедията, хибридността и метамодерната културна чувствителност. В този процес особено значение има активната дейност по целенасоченото развитие на траен интерес у младите артисти от специалност „Рисуване и интермедия” към темата за изменената ситуация в изкуството, настъпила след кризата на постмодернизма. Това е постигнато чрез преподавателски и кураторски практики. Като куратор на поредицата изложби „Метарезерви“ в периода 2023 – 2025 г. аз създадох креативно пространство за изследване на метамодерните художествени нагласи. Част от дипломантите са сред изявените участници в тези изложби, което естествено разширява връзката между образователния процес и актуалните художествени дебати.
В този смисъл настоящата изложба на дипломантите от специалност „Рисуване и интермедия” може да бъде разглеждана като продължение на една по-широка творческа и изследователска линия. Ако интермедията предлага методология за преодоляване на границите между художествените медии, а суперхибридността описва културната среда на дигиталната епоха, то метамодерността очертава хоризонта на чувствителност, в който тези процеси придобиват нов смисъл.
5. Приноси на дипломните защити 2026 г. към художественото образование и съвременната художествена практика в България.
Развитие на интермедийния модел в художественото образование. Специалност „Рисуване и интермедия“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ развива и адаптира концепцията за интермедия, формулирана от Дик Хигинс, като образователен модел за преодоляване на традиционните граници между художествените дисциплини. В обучението рисуването се разглежда не като автономна медия, а като отворена система за взаимодействие с фотография, видео, дигитални технологии, звук, текст и пространствени практики. По този начин интермедията се утвърждава като методологическа основа за съвременно художествено образование в България.
Въвеждане на суперхибридността като аналитична рамка за съвременната култура. Чрез интегрирането на концепцията за суперхибридност на Йорг Хейзер в художественото образование се създава възможност за интерпретиране на произведението не само като взаимодействие между медии, а като пресечна точка между технологии, културни кодове, социални процеси, научни знания и идентичности. По този начин обучението се ориентира към актуалните условия на културно производство през XXI век и подготвя младите художници за работа в сложна и взаимосвързана среда.
Формиране на метамодерна художествена чувствителност. В учебния и творческия процес се наблюдава преход от постмодерните стратегии на деконструкция към метамодерни форми на художествено мислене, основани на стремеж към смисъл, емпатия, социална ангажираност и конструктивно въображение. Този процес се проявява както в тематиката на студентските проекти, така и в техния стремеж към изграждане на нови връзки между личен опит, обществена среда и технологична реалност.
Създаване на среда за взаимодействие между теория и художествена практика. Обучението съчетава съвременни теоретични концепции с практически художествени изследвания. По този начин студентите не само усвояват художествени техники, но и работят с актуални философски, културологични и социални модели. Това допринася за формирането на автори, способни да осмислят собствената си практика в по-широк културен и обществен контекст.
Принос към развитието на съвременната художествена сцена в България. Дипломните проекти и изложбените инициативи, свързани със специалността, включително поредицата „Метарезерви“, формират пространство за експериментални художествени практики, които надхвърлят традиционните жанрови и медийни ограничения. По този начин се стимулира появата на ново поколение автори, работещи в полето между визуално изкуство, дигитална култура, социална критика и интердисциплинарни изследвания.
Изграждане на концептуален модел за развитие на съвременното българско изкуство. Взаимовръзката между интермедия, суперхибридност и метамодерност предлага теоретична рамка за анализ на актуалните художествени процеси в България. Този модел позволява да бъдат осмислени както трансформациите в художественото образование, така и развитието на съвременните артистични практики в контекста на глобалните културни промени.
В този смисъл настоящата изложба на дипломантите от специалност „Рисуване и интермедия” може да бъде разглеждана като продължение на една по-широка творческа и изследователска линия. Ако интермедията предлага методология за преодоляване на границите между художествените медии, а суперхибридността описва културната среда на дигиталната епоха, то метамодерността очертава хоризонта на чувствителност, в който тези процеси придобиват нов смисъл.
5. Приноси на дипломните защити 2026 г. към художественото образование и съвременната художествена практика в България.
Развитие на интермедийния модел в художественото образование. Специалност „Рисуване и интермедия“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ развива и адаптира концепцията за интермедия, формулирана от Дик Хигинс, като образователен модел за преодоляване на традиционните граници между художествените дисциплини. В обучението рисуването се разглежда не като автономна медия, а като отворена система за взаимодействие с фотография, видео, дигитални технологии, звук, текст и пространствени практики. По този начин интермедията се утвърждава като методологическа основа за съвременно художествено образование в България.
Въвеждане на суперхибридността като аналитична рамка за съвременната култура. Чрез интегрирането на концепцията за суперхибридност на Йорг Хейзер в художественото образование се създава възможност за интерпретиране на произведението не само като взаимодействие между медии, а като пресечна точка между технологии, културни кодове, социални процеси, научни знания и идентичности. По този начин обучението се ориентира към актуалните условия на културно производство през XXI век и подготвя младите художници за работа в сложна и взаимосвързана среда.
Формиране на метамодерна художествена чувствителност. В учебния и творческия процес се наблюдава преход от постмодерните стратегии на деконструкция към метамодерни форми на художествено мислене, основани на стремеж към смисъл, емпатия, социална ангажираност и конструктивно въображение. Този процес се проявява както в тематиката на студентските проекти, така и в техния стремеж към изграждане на нови връзки между личен опит, обществена среда и технологична реалност.
Създаване на среда за взаимодействие между теория и художествена практика. Обучението съчетава съвременни теоретични концепции с практически художествени изследвания. По този начин студентите не само усвояват художествени техники, но и работят с актуални философски, културологични и социални модели. Това допринася за формирането на автори, способни да осмислят собствената си практика в по-широк културен и обществен контекст.
Принос към развитието на съвременната художествена сцена в България. Дипломните проекти и изложбените инициативи, свързани със специалността, включително поредицата „Метарезерви“, формират пространство за експериментални художествени практики, които надхвърлят традиционните жанрови и медийни ограничения. По този начин се стимулира появата на ново поколение автори, работещи в полето между визуално изкуство, дигитална култура, социална критика и интердисциплинарни изследвания.
Изграждане на концептуален модел за развитие на съвременното българско изкуство. Взаимовръзката между интермедия, суперхибридност и метамодерност предлага теоретична рамка за анализ на актуалните художествени процеси в България. Този модел позволява да бъдат осмислени както трансформациите в художественото образование, така и развитието на съвременните артистични практики в контекста на глобалните културни промени.
5. Заключение
На базата на казаното до този момент с увереност мога да заявя, че става дума за поколение интермедия артисти, които вече работят уверено в полето между изкуството, технологията, съвременната културна теория и социалното въображение. Това е пресечната точка, в която се формират нагласите за утрешния ден на света на изкуството. Приносът на специалност „Рисуване и интермедия“ може да бъде определен като създаване на една от малкото образователни и художествени среди в България, в които преходът от интермедия към суперхибридност и метамодерност се проявява едновременно като теоретичен модел, образователна практика и реална художествена продукция. Процесът може да се обобщи по следния начин: обучението произвежда интермедийно мислене; дипломните проекти демонстрират суперхибридни художествени практики; изложбената практика и серията изложби „Метарезерви“ функционират като публична лаборатория за метамодерни художествени стратегии. За първи път в българското художествено образование се проследява последователна връзка между интермедията като педагогически модел, суперхибридността като културна диагноза и метамодерността като кураторска и художествена стратегия.
проф. дн Атанас Тотляков, 2026 г.
Анна-Мария Тонкова
Валентин Сабинов
Вероника Христова
Рада Дончева-Къркуъд
Ради Горанов
Стела Караилиева
СВЪРЗАНИ ПРОЕКТИ
Clear Filters
9 юни, 2026
Изложба „Стена от дронове“
Усещането за съществуващите геополитически предизвикателства е преобразено в творческа енергия с позитивен заряд…
12 ноември, 2025
Въздух, светлина, свят като газ под налягане
Изложбата отразява процесно-ориентиран проект, проведен със студенти от Факултет по ИИ …
30 ноември, 2024
Метарезерви 2024 / Шумен
Трето издание / Bариации на метамодерни теми
СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ
Clear Filters
26 януари, 2026
РАДИКАЛНА ТАКТИЛНА ПОЕТИКА. СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИЯ ОПИТ В ПЕРИОДА 2011-2024 ГОДИНА
Автор: Атанас Тотляков
2 август, 2014
ЗА ЩАСТИЕТО И ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЪЗДАВАМЕ
Автор: Атанас Тотляков
11 юни, 2014
ИЗКУСТВО – ЗАМЕСТВАЩА ТЕРАПИЯ или как творец да бъде щастлив в икономически бедна страна
Автор: Атанас Тотляков