Както показва названието на изложбата, основната идейна посока се определя от непосредственото действие на сетивността. Опора за творбите си авторът открива във феноменологията на френският постмодерен философ Морис Мерло – Понти както и съвременната енактивна естетика (1). Именно в тези трудове „системата докосване – виждане” е изведена в качеството на основна познавателна структура. Според Мерло-Понти между сензорното поле, в което сензорен агент е тялото и идеалното поле, с агент словото, съществува възприетият свят, където се формират нови „неезикови” значения (2). Това е специфичен начин на свързване, резултат от който са произведенията на Тотляков. Видът на композирането е подчинен на кръстосването на зрение и осезание. Едно центробежно движение на мисълта, тръгващо от понятието интер-свят (или специфичен споделен свят), в който „се кръстосват нашите погледи и се прекрояват нашите възприятия” (3). Този свят – между – мен – и другите се актуализира чрез тяло и убеждението, че другите хора възприемат същия свят, разположени в него със своите тела, но значението може да се определя и от посредници-творби, каквито се явяват произведенията на Атанас Тотляков. Авторът представя за разглеждане резултатите от процес, в който зрителни, тактилни и мисловни преживявания се преплитат. Той изследва различни опосредстващи среди, включващи образ, допир, дигитални инструменти и институционални контексти. Творбите до голяма степен материализират жестове на възприятие, които се трансформират във вторична, аналитична производна на артистичния процес. В този контекст рисунката, живописта и обектите са мислени като визуален аналог на допир, при който морфологичните елементи функционират като тактилни знаци. Сериите от произведения реализират кръстосването на сетивата от специфични рисунки, създадени със затворени очи като се докосва релеф, живописни платна, отразяващи вторични образи, до интеракция с множество произведения на различни автори в институционална среда. Основната творческа теза, която се защитава в изложбата, изхожда от идеята, че предметите и явленията са конституирани в динамични единства между постоянство и промяна. В състояние на културна и социална несигурност значенията се „разтварят”, допускайки множество конкуриращи се тълкувания. Творческата стратегия цели именно това разширяване на хоризонта на смисъла чрез интермедийни практики, в които опитът и сетивността имат водеща роля. Идеята е развивана от Атанас Тотляков от 2006 година до настоящия момент. Тя е теоретизирана в дисертационните изследвания на автора, съответно за придобиване на образователна и научна степен доктор по изкуствознание и изобразително изкуство (2014 г.), с тема „Практическо включване на осезанието като елемент на художественото произведение в съвременното изкуство. Експериментални произведения в областта на синтеза на тактилни и визуално-тактилни характеристики на обектите”, както и в научния труд за придобиване на научна степен доктор на науките (2022 г.) на тема „Съвременен атомистичен модел на изкуството”. Концепцията е защитена пред престижно научно жури и в практическа посока в хабилитационните трудове за придобиване на академичните длъжности доцент („Двойно и кръстосано композиране на перцепти” 2019 г.) и професор („Отворен хоризонт на значенията” 2023 г.).
Теоретично обобщение на темата, придружено с богат снимков материал от 63 репродукции на произведения може да се види в студията: Тотляков, А. Радикална тактилна поетика. Систематизиране на индивидуалния опит в периода 2011-2024 година, Визуални изследвания, УИ „Кирил и Методий”, брой 3/2025, с. 269 – 310. DOI: 10.54664/DQIE2059

1. Според теоретичния модел на енактивната естетика (enactive aesthetics) усещането, възприятието, значението и естетическият опит възникват чрез активно телесно взаимодействие със средата.
2. Мерло-Понти, М. Видимото и невидимото, Критика и Хуманизъм, София, 2000, с. 181
3. Мерло-Понти, М. Видимото и невидимото, Критика и Хуманизъм, София, 2000, с. 58