Отлагане на глада за изкуство
Проект “Отлагане на глада за изкуство” е част от селекцията на Художествена галерия – Казанлък към част втора на платформата “Навсякъде с изкуство”.
През 2024 г. платформата е обединена около темата „Глад“.
През 2024 г. платформата е обединена около темата „Глад“.
„Отлагане на глада за изкуство” е обединяващо название на паралелно представените „Кутии с тактилно изкуство” с автор Атанас Тотляков и концептуалния обект „SELF-Referentiality” , създаден от Ивайло Василев.
Настоящият проект е фокусиран върху възможността за паралелно представяне на специфични предмети, които са подчинени на идеята за преносими произведения на изкуството. В изградената ситуация гладът е мислен като необходимост да приемем доза творческа стимулация в желан от нас момент. Както опакованата или консервираната храна, която поставяме в личния си багаж за да отидем другаде, така и обектите на Атанас Тотляков и Ивайло Василев са в готовност за манипулация с ръце, за пренареждане, повторно конфигуриране или поставяне на показ върху масата за директна консумация. „Отлагане на глада за изкуство” е възможно „насищане” със сетивни (Атанас Тотляков) и познавателни (Ивайло Василев) стимулации, които са обединени от артистично въображение. И в двата случая става дума за творби, които нямат наложените в популярен контекст „разпознаваеми” белези на произведения на изкуството – например платно, опънато върху дървена рамка. Те са концептуално определени вещи сред другите вещи от ежедневието.
Описание на произведенията и идейната им връзка с темата на проекта – „Глад”
Атанас Тотляков
“Кутии с тактилно изкуство”
е серия от четири дървени кутии в червен цвят, в които са композирани пластични структури, получени чрез жест на стискане на акрилна моделираща паста в дланта на автора. Търсена е възможността за интеракция с публиката, като възприемащия произведението човек не е само зрител, а може да докосне конкретния пластичен експонат.
е серия от четири дървени кутии в червен цвят, в които са композирани пластични структури, получени чрез жест на стискане на акрилна моделираща паста в дланта на автора. Търсена е възможността за интеракция с публиката, като възприемащия произведението човек не е само зрител, а може да докосне конкретния пластичен експонат.

Кутиите се разполагат върху отделни постаменти или върху обща маса. Няма конкретна последователност при експонирането. Всяка кутия може да бъде изложена самостоятелно или в контакт с другите кутии и/или вещи от ежедневието. Допълнителен елемент са четири фотографии на ръце, които държат един от тактилните експонати (дигитален печат върху пластмаса). Размерите на кутиите в отворено състояние са 45/35,5/2 см.
Относно „Гладът”
Зад формалното описание на „Кутии с тактилно изкуство” стои и идеята за творческа практика, чрез която се разкриват феномените на телесната ни същност. Връзката между способността ни да се свързваме с нещата от света чрез непосредствен контакт и храната е очевидна и безспорна. Тук физиологията ни посочва нещата буквално. Прекалено буквално! Нужна е различна перспектива на мисленето ни за проблема, отделена от физиологическата. Самото действие хранене е въплъщение на „Аз съм жив и в добро здраве, щом мога да хвана в ръката си и да поднеса към устата си тази храна”. Тази първична очевидност е толкова силно свързана с инстинктите ни, че се нуждаем от специфична когнитивна практика и посредник, чрез които да трансформираме мисленето си в посока изкуство, отделено от ежедневието ниво на съществуване. В тази връзка можем да тълкуваме казаното философски. Усещанията от допира (тактилност) и тези от движенията на собственото тяло (кинестезия), обединени от общото название осезание, са неделима част и условие за самия живот на човек. Още в древността Аристотел разкрива връзката между двете: „тялото на живото същество непременно трябва да е способно да осезава, ако иска да съхрани себе си … ето защо вкусът е все едно някакво осезание; понеже е за храната, а тя е осезаемо тяло … и е очевидно, че не може да има живо същество без осезание (434b 12-20; Аристотел, За душата, цит. съч, с. 141, 143). Тълкувайки казаното Джорджо Агамбен допълва, че „на равнището на сетивното възприятие осезанието изпълнява същата първостепенна роля, която има храненето”. (с. 325) От тази гледна точка гладът, предизвикан от липсата на храна, е подраздел на обединен вид глад, включващ сетивния глад на осезанието и тактилното усещане. Възможен медиум (опосредстваща възприятията среда) е всяка една от лишените от ежедневна функция „Кутии с тактилно изкуство”. Те са посредник между творческата интенция на автора и всички вещи с които непрестанно сме в телесен контакт. Та са и необходимия „ретранслатор” на въображение, породено от промяната на значенията на самите усещания. Представените произведения могат да бъдат определени като поетика на материалните неща, които сами по себе си са застинали в трайна форма целенасочени действия и жестове. Специфична тактилна поетика, радикална по отношение както на изкуството, така и на живота, и едновременно неотделима от тях. Няма да се впускаме в детайлно дискутиране на казаното. Вместо това може да се използва „външна опора” за тълкуване. В самия край на „Употребата на телата” Агамбен посочва следното: „Политиката и изкуството не са задължения, нито просто „дела”: те именуват онова измерение, в което действията, били те езикови и телесни, материални и нематериални, биологични и социални, биват деактивирани и съзерцавани сами по себе си…” (438)
„Кутии с тактилно изкуство” са произведения, които са дистанцирани от свръхрепродуцираните предмети от ежедневието, от функционалността, от прекомерната консумация и въпреки своето различие са визуално и тактилно (на пръв поглед и допир) сходни с тях. Те са потенциална възможност за актуализиране на състояние на включено в себе си същество. Модус на форма-на-живот, който е изтръгнат от потока на човешките действия. Разновидност на мисловна и сетивна конструкция, изградена в самата плът на света. Гладът в тази форма на съществуване е чувство на недостиг, който е породен от желание да съзерцаваме самата същност на нещата през и чрез собствените си тела. Това е чувство, което преживяваме без да можем да го назовем.
Относно „Гладът”
Зад формалното описание на „Кутии с тактилно изкуство” стои и идеята за творческа практика, чрез която се разкриват феномените на телесната ни същност. Връзката между способността ни да се свързваме с нещата от света чрез непосредствен контакт и храната е очевидна и безспорна. Тук физиологията ни посочва нещата буквално. Прекалено буквално! Нужна е различна перспектива на мисленето ни за проблема, отделена от физиологическата. Самото действие хранене е въплъщение на „Аз съм жив и в добро здраве, щом мога да хвана в ръката си и да поднеса към устата си тази храна”. Тази първична очевидност е толкова силно свързана с инстинктите ни, че се нуждаем от специфична когнитивна практика и посредник, чрез които да трансформираме мисленето си в посока изкуство, отделено от ежедневието ниво на съществуване. В тази връзка можем да тълкуваме казаното философски. Усещанията от допира (тактилност) и тези от движенията на собственото тяло (кинестезия), обединени от общото название осезание, са неделима част и условие за самия живот на човек. Още в древността Аристотел разкрива връзката между двете: „тялото на живото същество непременно трябва да е способно да осезава, ако иска да съхрани себе си … ето защо вкусът е все едно някакво осезание; понеже е за храната, а тя е осезаемо тяло … и е очевидно, че не може да има живо същество без осезание (434b 12-20; Аристотел, За душата, цит. съч, с. 141, 143). Тълкувайки казаното Джорджо Агамбен допълва, че „на равнището на сетивното възприятие осезанието изпълнява същата първостепенна роля, която има храненето”. (с. 325) От тази гледна точка гладът, предизвикан от липсата на храна, е подраздел на обединен вид глад, включващ сетивния глад на осезанието и тактилното усещане. Възможен медиум (опосредстваща възприятията среда) е всяка една от лишените от ежедневна функция „Кутии с тактилно изкуство”. Те са посредник между творческата интенция на автора и всички вещи с които непрестанно сме в телесен контакт. Та са и необходимия „ретранслатор” на въображение, породено от промяната на значенията на самите усещания. Представените произведения могат да бъдат определени като поетика на материалните неща, които сами по себе си са застинали в трайна форма целенасочени действия и жестове. Специфична тактилна поетика, радикална по отношение както на изкуството, така и на живота, и едновременно неотделима от тях. Няма да се впускаме в детайлно дискутиране на казаното. Вместо това може да се използва „външна опора” за тълкуване. В самия край на „Употребата на телата” Агамбен посочва следното: „Политиката и изкуството не са задължения, нито просто „дела”: те именуват онова измерение, в което действията, били те езикови и телесни, материални и нематериални, биологични и социални, биват деактивирани и съзерцавани сами по себе си…” (438)
„Кутии с тактилно изкуство” са произведения, които са дистанцирани от свръхрепродуцираните предмети от ежедневието, от функционалността, от прекомерната консумация и въпреки своето различие са визуално и тактилно (на пръв поглед и допир) сходни с тях. Те са потенциална възможност за актуализиране на състояние на включено в себе си същество. Модус на форма-на-живот, който е изтръгнат от потока на човешките действия. Разновидност на мисловна и сетивна конструкция, изградена в самата плът на света. Гладът в тази форма на съществуване е чувство на недостиг, който е породен от желание да съзерцаваме самата същност на нещата през и чрез собствените си тела. Това е чувство, което преживяваме без да можем да го назовем.

Ивайло Василев
“SELF-Referentiality”
е преносим конструктивен обект съществуващ в две основни състояния. „Сгънато“ – под формата на кутия и „разгънато“ – като платно с изображение на самата кутия. Размери в сгънато състояние 32/32/32 см. Размери в разгънато състояние 92/69 см. Има възможност за експонитане по два начина: 1 – върху стена с помоща на допълнителен елемент монтиран с два дюбела; 2 – върху триножник като независимо произведение.
е преносим конструктивен обект съществуващ в две основни състояния. „Сгънато“ – под формата на кутия и „разгънато“ – като платно с изображение на самата кутия. Размери в сгънато състояние 32/32/32 см. Размери в разгънато състояние 92/69 см. Има възможност за експонитане по два начина: 1 – върху стена с помоща на допълнителен елемент монтиран с два дюбела; 2 – върху триножник като независимо произведение.
Смисъла на обекта е да се трансформира от едното състояние в другото и обратно, а стремежа – да се достигне състояние на метакогникация – „мислене върху самия когнитивен процес“. Повтаряемостта, от своя страна препраща към способността за наблюдаване и контролиране на собствените когнитивни процеси, което изисква определено ниво на самореферентност.
Тази затворена в себе си цикличност, тази самореферентност ни позволява да изследваме природата на съществуването, идентичността и реалността.
Възниква въпроса за това – ако даден обект съществува само за да съдържа версия на себе си, каква е неговата същност и основание за съществуване? От друга страна липсата на фиксирана форма поражда потребност от насищане и запълване – поражда ГЛАД за смисъл.
Тази затворена в себе си цикличност, тази самореферентност ни позволява да изследваме природата на съществуването, идентичността и реалността.
Възниква въпроса за това – ако даден обект съществува само за да съдържа версия на себе си, каква е неговата същност и основание за съществуване? От друга страна липсата на фиксирана форма поражда потребност от насищане и запълване – поражда ГЛАД за смисъл.
МЕДИЙНО ОТРАЗЯВАНЕ
СВЪРЗАНИ ПРОЕКТИ
СВЪРЗАНИ ЛОКАЦИИ
СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ