Откриване на изложбата: 11. 04. 2024 г.
През 2024 г. се навършват сто години от публикуването на „Манифест на сюрреализма”. Андре Бретон определя сюрреализма като психически автоматизъм, който е: „Диктат на мисълта в отсъствие на какъвто и да е упражняван от разума контрол, извън всякакво естетическо или морално притеснение”1. До настоящето достига творческа практика, която е дискутирана, обогатявана и доразвивана многократно през целия 20-ти и началото на 21-ви век. Изложбата се включва в разговора за автоматизма и предлага разширено тълкуване, съпоставяйки наследеното с актуалното. Към иззетия от арсенала на психоанализата психологически автоматизъм се добавят три актуални гледни точки. Идейната конструкция на изложбата е базирана на потенциалната възможност да развиваме метода на автоматизма при нови условия, които са: съвременни концепции за съзнанието и човешкото съществуване; взаимното проникване на различни области на познанието и изкуството; активно възприятие за структурата на чувството, породено от променящата се среда.
Изложбата обособява смесено поле между психологически автоматизъм, био-автоматизъм, техно-автоматизъм и AI-автоматизъм. Всяка една от посочените категории автоматизъм не може да бъде разглеждана отделно от другите. Ако историята на изкуството задава векторна посока на развитие на идеята с начална точка 1924 г., то актуалното състояние е флуидно смесване, периодично изменение и колебание при дисперсен обмен на идейните основи. За да спазим условието за пренасянето на идеите за автоматизма през 20-ти век, се позоваваме на критическата рефлексия на автори като Валтер Бенямин и Розалинд Краус. Правят се аналогии със съвременни теории за съзнанието и автори като Шон Галахар (Shaun Gallagher) и Лаура Маркс (Laura U. Marks).
Био-автоматизъм.
Идеята за био-автоматизъм задава телесен план на дискутирания метод. Ако мислим строго в определението за автоматизъм, отнасящ се до човешкото тяло, ще свържем най-важните за живота процеси и тяхната динамика с възможността да създаваме изкуство. Както всеки удар на сърцето или мигането на клепачите, така и спонтанното движение на човешката ръка са част от синхронния биологичен план, който съпровожда всеки акт на създаване на изкуство от човешко същество. Именно изтласканата по артериите кръв определя физическата възможност да осъществим действието, включително и действието по създаването на изкуство. Дори творческото действие да не е ангажирано с материално производство на произведения (постмодернистка дематериализация на изкуството) и да остава в представата на Някой човек, то жизнената енергия за това е доставена чрез автоматичните телесни процеси. Автоматизмът на тялото е често пропускан фактор в създаването на изкуство. В настоящата изложба биологичният автоматизъм е в основата на творческия акт и ясно видима страна на самите произведения. Той е мисъл чрез човешкото тяло и действие през сензориката на рецептивния апарат. Едновременно с това автоматизмът е въплътено в средата съзнание, както настояват привържениците на енактивизма. Човешкото тяло (дори разгледано отделно от човешката психика), е първият медиум на изкуството. Тялото е мислено едновременно като образно пространство и телесно пространство. Теза, която за първи път се изказва от Валтер Бенямин. Той посочва и начина, чрез който художникът може да трансформира пространството в образно, а след това и в телесно. Това става когато „…едно действие създава свой собствен образ”2. В този случай, самата близост изчезва от погледа и образа, и погледът, а и дистанцията, са вплетени в единно съществуване. Именно в това състояние на взаимно проникване и пълно сливане в себе си се разкрива „свят на всестранна и интегрална актуалност”3. Тук ключово значение има обвързването на действието, тялото и процеса на мислене. Именно действието се възприема от съвременните теоретици на съзнанието като един от видовете мислене, без то непременно да принадлежи на разсъждението и логически разумното. Тялото и сензомоторната система на мозъка са неделима част от разширените механизми за придобиване на познание. Според Шон Галахар тялото е част от разширена когнитивна система, която започва с мозъка, преминава през двигателната способност на тялото и действа съвместно с околната среда. Автоматичните движения са неделима част от сензомоторен вид мислене. Още по-точно е изказването, че умствените образи, жестовете и езикът на телесните знаци са в основата на концептуалния ни живот, който започва от пространствено и двигателно поведение. В основата винаги стои телесно преживяване, което директно отпраща към идеята на Андре Бретон – диктат на мисълта без контрол на разума.
2 Бенямин, В. Сюрреализъм и критическа теория, Критика и Хуманизъм, 2022, с. 39
Техно-автоматизъм.
В дискутираната идея „техно” се използва за да създаде план на мисълта, който свързва конкретни произведения на изкуството с идеята за последователно действие на дадена процедура, предварително заложена в начина на изпълнение. От тази гледна точка ни се предоставя възможността в творческия акт да се включи участието на специфично програмиране на биологичната невронна мрежа на човека. Вид инструкция, която опосредства начините на правене. „Техно” е и включването на машината в творческия акт, но и машина, която е лишена от производствен потенциал и самата тя е артефакт, принадлежащ на изкуството. При техно-автоматизма човешкото тяло и човешкото мислене се обвързват с техническите протези на съвремието. Още през 30-те години на 20-ти век Валтер Бенямин очерта нова проекция за изкуството в епохата на техническото му възпроизводство. Бенямин посочи, че камерата разкрива оптично несъзнаваното. Днес камерата е част от непрестанното производство на образи. Тя е достъпна както никога до този момент. Можем да допуснем, че оптично несъзнаваното е увеличено многократно, самото то е автоматизирано чрез удобни за носене технически пособия и автоматичните действия на хората, които използват камера. Дали това потвърждава думите на Розалинд Краус, според която ирационалният подход на сюрреализма може да ни свърже с отломките на прогреса? Вероятно да. Веднага след този отговор възниква нов въпрос: Как и къде да локализираме отломките на прогреса? Те са позиционирани в технологично несъзнаваното и са неделими от общия флуид на културата. Част са от ежедневието на свръх тиражирани вещи и образи, опосредствани от техническите протези за паметта и очите. Вместо устойчиви конструкции имаме атмосфера, в която опитите за декодиране на желанието просто се увеличават до безкрайност. Отговорът на поставения въпрос не би могъл да ни се даде по рационален път на мислене. Всеки индивид просто усеща присъствието, чувства ефекта от делокализираната технологична свързаност и взаимодейства с това, което Дельоз нарича „тяло без органи“4 на механични и дигитални същности. Съвременният човек се слива със създадения от самия него изкуствен, небиологичен свят, който е населен с механични и дигитални машини. В тази обстановка остават валидни думите на Р. Краус: „…през цялото време машините продължават да работят в своята паралелна верига, произвеждайки и пресичайки потоци”5. След казаното може да се обобщи, че техно-автоматизмът включва целия план на съществуване, в който са създадени изкуствени, принадлежащи на културата артефакти с цел възпроизводство на самите артефакти или автоматизираните процеси на машинното производство. Повторяеми действия и процеси, които са едновременно телесни и психически проекции на уменията за направа на нещо, преминаващи през инженерни конструкции, до които всеки има достъп. Съвременните теоретици на ума, какъвто е Ш. Галахар, доказват, че доброволните актове са инициирани от несъзнателни мозъчни процеси: „Мозъкът изобретателно ни подмамва да мислим, че съзнателно решаваме да действаме и че нашите действия се контролират на лично ниво”6. Авторът обобщава, че свободната воля е илюзия. Волята за вземане на решения не е опора, идваща от отделен мозък, ум или организъм. Тя е релационен процес, който включва социалната, културната и околната среда. Фактори, намиращи се извън биологичния мозък, допринасят или влошават способността ни да действаме свободно. Потопени в технически автоматизиран свят, усещането ни за волево присъствие в света, усещането ни за свобода, се обвързва с ефектите от самите технически устройства. Телесното ни наличие в света и съпреживяването на физическото като такова стават неделими от вид телесна съпричастност на възприемащия техно-образи човек. Усещанията от непосредствения допир на тела и тела, на тела и вещи, които принадлежат на биологично-телесното, стават равнопоставени на „хаптично визуалното” (haptic visuality) – теза защитена убедително от Лаура Маркс (Laura U. Marks). Техно-автоматизмът на съвремието наложи способността за функциониране на очите като орган на допира. Вместо да засилваме тактилната сетивност на докосващата ръка, ние все по-често разчитаме на огледалните неврони в мозъка и възприемаме образите от екрана като илюзорно движение на собственото си тяло.
4 Дельоз, Ж., Ф. Гатари, Анти-Едип. Капитализъм и шизофрения.София. Критика и хуманизъм, 2004
AI-автоматизъм.
Изкуствения интелект (AI) изправи съвременния човек пред ново предизвикателство. Декартовото „Аз мисля, следователно съществувам!” се поставя в режим на съмнение! Категоричното „Аз съм мислещото създание!” бива трансформирано в „Аз използвам синтетичното мислене на изкуствения интелект”. Това променя Аз-а от господар в потребител на генерирани по изкуствен път „мисли” и образи. Всичко произлизащо от AI е лишено от възпиращата сила на чувствата, морала и естетиката, които остават единствено за биологичните невронни мрежи. Сюрреалистите манифестираха, че именно притеснението трябва да отпадне в акта на създаване на изкуство. Изкуственият интелект няма чувства, така че AI е синтетичен сюрреалист, който добавя изчислителна мощ и скорост на съчленяване от нов порядък. Тотална скорост на несъзнателно мислене, която е способна да преподреди всичко образно, да рекомбинира наличното, без да има нужда от свободна воля, намерение или цел. Ако вярваме, че единствено волевият избор остава притежание на хората, то грешим. Както отбелязахме, свободната воля е ход на човешкия мозък, който ни кара да се убеждаваме в самите себе си, за да се разграничим от Другия. В доброволните актове на съзнанието вече трайно е настанена разширената способност да се свържем с не-телесния, изкуствено създаден Друг. Нашето съзнание е едновременно въплътено във физическия свят, който непрестанно пренареждаме, и в изкуствено създадения свят на имитиращия интелект. Живото настояще включва способността ни да ускорим производството на несъзнателни видове мислене, от които да се учудваме. Възложили сме правата за абстрактно изчисление на безкрайното множество от случайни комбинации на дигитални устройства. За човека и неговия ум остават афектите и емоционалния тон, който придружава потока от опита. Остава и способността ни да мислим през и чрез телата.
Оптично несъзнаваното на В. Бенямин и Р. Краус става неделима част от хаптично несъзнаваното и едновременно с това се съпоставя с несъзнаваното, произтичащо от лишеното от разум, морал и естетика „мислене” на изкуствения интелект. Технологичните алгоритмични комбинации са неделима част от въплътеното в света човешко съзнание. Изкуственият интелект дава на съвременния човек още една технологична протеза – тази за създаването на несъзнателно постигнати текстове и образи. От всичко това следва, че днес всеки е способен да бъде технологичен сюрреалист, а методът на автоматизма предполага неизследвани възможности.
Бенямин, В. Сюрреализъм и критическа теория, Критика и Хуманизъм, 2022
Бретон, А. Два манифеста на сюрреализма, ЛиК, 2000, с. 27
Дельоз, Ж., Ф. Гатари, Анти-Едип. Капитализъм и шизофрения.София. Критика и хуманизъм, 2004
Gallagher, Shaun. Do We (or Our Brains) Actively Represent or Enactively Engage with the World?, 2016, s. 288, DOI: https://doi.org/10.7551/mitpress/10709.003.0018
Krauss, Rosalind E. The optical unconscious. First MIT Press paperback edition, 1994, Fourth printing, 1996
Размери: 70х50х10 см
Материали и техника: Дървена кутия с прозрачен панел, колаж, хартия върху плоскост, акрил, графит, графитена паста, релеф, концептуална рисунка със затворени очи, която проследява тактилното усещане при възприятие на релефните компоненти от произведението.
Период на създаване: 2014/2024 г.
Фотографии на концептуална рисунка със затворени очи.
Фотографии: Яница Фендулова
Период на създаване: 2014/2024 г.
Размери: 70х100 см
Материали и техника: Пресован въглен върху хартия, фотографии от процеса на рисуване. Рисунката е част от „Експериментално студио 2019. Рисунката – тактилни подходи”, водещ преподавател проф. дн А. Тотляков.
Година на създаване: 2019 г.
Размери: 50х50х8 см
Материали и техника: Устройството представлява усилвател на аудио сигнал, подходящ за смесителен пулт или крайно стъпало. Реализира се с транзисторен предусилвател, към входа на който е включен микрофон. Захранване на усилвателя – еднополярно, вариращо от 8 до 18 волта. Усилвателят е интегриран в единична кутия с 5 терминала. Изходна мощност: -10 W с коефициент на нелинейно изкривяване 10% и RL = 2 Ω и 6 W с коефициент на нелинейно изкривяване 10% и RL = 4 Ω. Захранващо напрежение: 8V до 18V.Максимален импулсен ток: 3.5A. Консумация на ток (без сигнал): до 50 mA. Входен импеданс: 150 KΩ. Разсейвана мощност: Pобщ=20 W.Работен температурен диапазон: -40°C до +85°C. Честотен обхват: 40 Hz до 15 kHz при -3 dB. Двата модула са свързани заедно и са прикрепени към часовников механизъм, усилващ звука от часовника.
Година на създаване: 2024 г.
Материали и техника: пластмаса,силикон, плексиглас, колаж, 3D принтиран обект, пространствен дизайн по зададена инструкция.
Размери: вариращи
Година на създаване: 2024 г.
Материали и техника: инструктирани действия по направата на автопортрет, базирани на кратък въпросник и публичен социален профил; инструктиран от дистанция, получен по куриер
дати на събитието: 18-19 май 2021 г., дигитални фотографии, манипулиран обект, фолиа, фотографии, моментни снимки от кореспонденция и Facebook профил, страници от бележник, куриерски плик .
Размери: вариращи
Период на създаване: 2021/2024 г.
Материали и техника: смесена техника
Размери: 70х50 см
Година на създаване: 2024 г.
Материали и техника: пластмаса,силикон, плексиглас, колаж, 3D принтиран обект, пространствен дизайн по зададена инструкция.
Размери: вариращи
Година на създаване: 2024 г.
Материали и техника:серия от два панела с рисунки върху хартия, колаж върху платно, акварел, спрей, писец, молив, обекти, дърво, восък, стъкло, тел (метал), камък, текстил, гъба (полиуретан), постаменти, пространствен дизайн на обектите,
Размери: единичен панел – 148х84 см, размери на двата панела – 148х168 см, размери на обектите – вариращи.
Година на създаване: 2024 г.
Материали и техника: дигитална фотография, дигитален печат върху хартия
Размери: 70х100 см
Година на създаване: 2013 г.
Материали и техника: дигитална фотография, генерирани с изкуствен интелект образи, софтуер Adobe Photoshop (v. 25.5.0), дигитален печат върху PVC фолио.
Размери: 124х30 см
Период на създаване: 2023/2024 г..
Материали и техника: генерирани с изкуствен интелект серия от образи, софтуер Adobe Photoshop (v. 25.5.0), дигитален печат върху хартия.
Размери: 50,5х86,5 см
Период на създаване: 2023/2024 г.
Материали и техника: серия от четири произведения в рамки, софтуер Adobe Photoshop (v. 25.5.0), дигитален печат върху хартия.
Размери: 100 х 25см
Период на създаване: 2024 г.
Серия от пърформанси, конструиране и деконструиране на обекти и още …
Bещите и процесите, в които те участват като “съвкупност от взаимосвързани преживявания и съзнания” …
Аспектите на социалното – граници на индивидуалното …
ВТУ, Факултета по изобразително изкуство
България
Автор: Йоанна Тиеле
Автор: Йоанна Тиеле
Автор: Мария Андиркова