"ААААААААААААААААА" - Urban ShortCut - Изкуство и свързаност

„ААААААААААААААААА“

е аудиовизуална инсталация, определена от авторите като изследване на „…психологическото преживяване на нашите трудни емоции – срам, страх, безпокойство, тъга“. Или взаимоотношение-ситуация между наблюдатели и провокирани в средата „съпреживени“ емоции. Пространството се състой от две микросреди, наречени „Пространство на тревогата“ и „Пространство на спокойствието“.

„Пространство на тревогата“ е представено чрез 17 записа под формата на интервю. Сред тези „откровения“ можем да открием всичко от „страх ме е от самота“, до „срам ме е как изглеждам, страх ме е да показвам себе си“. Основен интерес за всеки наблюдател, естествено, е тази форма на „откровение“ – дистанцирано, далечно, но и искрено, персонално…все пак обработени в еднотипен формат, стилизирано и може би – толкова реално, колкото реципиента си позволява да повярва. Ако все пак се дистанцираме от това, концептуалната рамка на идеята наистина създава усещането, съпреживяването, което обещава. Хаотични проблясъци от светлина, амбиентно аудио и субтитрирани видеозаписи, разказващи за това, което очакваме – угризения, от които някой се „срамува“. Средата резонира и успешно увлича сетивно наблюдателите. Въпреки, че разпределението на пространство граничи с един „театрален“ прочит на тематиката, тя е толкова близка, колкото да ни накара да изчакаме и да отделим внимание върху всички показани разкази.

Навлизайки в „Пространство на спокойствието“ сме посрещнати от значително „олекотена“ обстановка, звукът е притихнал, светлините заглушени. Срещу нас е видеопроекция на движеща се вода, подават ни се слушалки:

„Няма да се харесаме на всички, също така, няма да успеем да харесаме всички/…./няма винаги да сме спокойни, няма винаги да сме силни/…/Няма винаги да сме успешни, няма винаги да грее слънце/…/Всичко това е толкова красиво и никой не е сам.“1 Откъсът използван за създаване на ситуацията – приблизително дванадесет минутен.
Споделянето на страховете като оформящ прототип на поведението на социалното тяло – „Ето я новата, а всъщност много стара отправна точка за търсене на Граал: привързването към всичко нелично. Привързване към обективна психе, в която всеки взема участие. Архетипове на споделянето.“2 Инсталацията, може би, се доближава до коментар върху една част от съвременната социална динамика на „архетиповете на споделянето“. В същината си въпросът, които се задава е: „Как отговаряме на чувствата за страх, срам, угризение…“.

Концептуалната рамка на “ААААААААААААААААА” борави с изключително общочовешки „проблеми“, които можем да назовем и като „трансцендентни“ или всеобщи на социално тяло, от където всъщност произлизат. В частност, това което можем да опишем като страх или поне т.н. „функция“ на човешкото поведение под влиянието му е мотив, които силно привлича интерес. В наблюдаваната ситуация, инсталацията ни предразполага към „съпреживяване“ на маса, обем от колективно „споделен“ социален опит, неречен в тези параметри „страх“. Където можем да поставим и основният си въпрос: „Какво всъщност се споделя, съпреживява?“ За дефиниция на „страх“ ще се позова на феноменологията, по думите на М. Хайдегер: „Неговото [човешкото] битие се отбулва като грижа. Онтологичното изработване на този екзистенциален основен феномен изисква ограничаването от феномени, които могат да бъдат най-непосредствено отъждествени с грижата. Подобни феномени са волята, желанието, влечението и поривът. Грижата не може да бъде изведена от тях, тъй като те се основават на нея.“3 Или с други думи, назоваването на страх е назоваване на „грижа“, откровение относно онези човешки кондиции на воля, порив и т.н., които ние назоваваме като лични.
А може би, „страхът“ е дори повече. Той, като пряка форма на рефлексия на волята и желанията е градивен и за ценностите на споделяне, споделяне на себе си, споделяне на усещания. Описваните от Ейбрахам Маслоу „върхови преживявания“ разкриват тези ценности като основополагащо човешки. Но намирали страхът отражение там? А може би подтикът към пораждането му, към срама са патогени, присъщи на боледуващо социално тяло. Това са само красиви думи, на които можем да попаднем, но благодарение на тези акции на изкуството и да отделим малко повече внимание върху тях, върху себе си. Темата за т.н. „трудни емоции“ не е автономна, тя е социална, но и личностно породена.

“ААААААААААААААААА” е интересно презентиран прочит на една общочовешка тема, който борави с фактор на динамиката между „субективния“ и „социалния-морален“ страх от споделяне и откровеност. В днешните кондиции на бърза комуникация и размиването на границите между личността и идентичността, такъв тип изследвания, са може би – нужни. Предлагащи ни начин да намерим сходства, за които често забравяме, в някой непознат или в някой в близост до нас. С интерес очакваме и наблюдаваме за развитието на тази инициатива.

1. Откъс от “Свободно падане” – подкаст на Лили Гелева, еп. 71: Има и такива дни
2. Мафезоли, М. Ритъмът на живота. Вариации на постмодерни теми – АИ „Проф. Марин Димитров“, София, 2011, с.85
3. Хайдегер, М. Битие и врем, Изток-Запад, превод от немски Ц Бояджиев, София, 2020, с. 176